Аватар

31 януари 2010, 23:36 ч  •  Размисли и случки  •  коментари: 6

Има филми, чиито край посрещаме със сълзи на очи, тежест в гърдите и треперещи ръце. Обикновено причината е, че главният герой, носителят на доброто, е мъртъв и макар доброто да е победило, ние протестираме срещу несправедливата жертва. Докато бавно се отправяме към изхода на киното, се връщаме към реалния свят, разменяме по някой поглед с хората, с които сме, няколко думи, усмивките се връщат по лицата ни и от филма остава позитивното усещане, че добродетели съществуват и ние може би сме попили още една малка частица от тях. Не така е с филма Аватар.

Аватар ми повдигна най-суровото и смазващо обвинение, което някога съм получавал. Обвинение, срещу което не мога да кажа нищо в своя защита и което не ми оставя никакъв избор, освен да падна на колене от своето безсилие и срам, и да чакам гилотината да падне.

Ти си лош! Ти си изрод! Ти си провал!

Вътрешното ми усещане в този момент беше все едно в себе си имам див звяр, затворен в клетка, който се бие в решетките до смърт, защото не може да понесе затвора. Защото е осъзнал безизходицата и не иска да е част от нея.

В главата ми се надпреварваха да нахлуват всички човешки пороци, всички човешки злини, всички човешки проклятия, всичко черно и гнусно от нашия свят, което ни разяжда, което ни отдалечава от това, което сме били, което ни отдалечава един от друг, което ни отдалечава от нас самите.

Нашият свят е малък. В него няма място за войни, алчност, лъжа, мръсотия. За да могат да съществуват, те отнемат пространството на едни други неща - красотата и щастието. Красота и щастие има за всички, но не и ако те се постигат чрез отнемането им от другите. Място под Слънцето има за всички, но не и ако ако всеки се затваря зад огради и стени.

Много хора живеят с мисълта, че са най-висшето създание на Земята, но ползват тази мисъл като аргумент да потъпкват, присвояват, безчинстват, убиват.

Прегръщали ли сте някого наскоро? Усещали ли сте как бие сърцето му и как диша, и колко прекрасно нещо е това? Животът и природата са магия - пазете ги! Всеки от нас носи частица от тази магия в себе си, но не е отговорен само за нея. Отговорен е и за всички останали!

Коментари

Можеш да следиш коментарите към този сайт и чрез RSS.

Дуфеншмърц gravatar

Дуфеншмърц  •  01 февруари 2010, 03:09 ч

Кога го гледа филма?
И аз като го гледах първата ми реакция беше, че искам да заживея на Пандора. Във филма е показана най-скапаната страна на хората, да, така е, уви.
И макар и да нямам кой знае колко житейски опит, и аз мога да кажа, че светът не е това, което беше преди години.
Но няколко седмици след филма... пак се връщаш към ежедневието и си заживяваш по старому, сам човек няма кой знае какво да направи. Свиква се... отново...

Димо gravatar

Димо  •  01 февруари 2010, 10:48 ч

Здрасти, вчера гледах филма и писах почти веднага след това.

Прав си, че силата на впечатлението ще отшуми, но човек ако има мотивация да промени нещо в себе си (макар и не ей така изведнъж), може да го направи - важно е да има нагласата за това.

Явно Аватар ще е един от най-гледаните филми, белким има някакъв ефект.

Димитър Коев (пишман уеб дизайнер) gravatar

Димитър Коев (пишман уеб дизайнер)  •  07 февруари 2010, 16:21 ч

В интерес на истината и сюжетната линия и опитите за внушения не са особено нови. И не бива да забравяме, че филмът е създаден единствено с комерсиална цел и чисто моралните му страни са просто способ за засилване на общото впечатление. Странно е как хората умеят да се сещат за подобни неща, когато гледат нещо такова и са способни 10 минути по-късно отново да заживеят на принципа "Да, звяр съм, изрод и провал, но такъв е живота и все пак трябва да оцелея" :) Димо, не те виждам вече в клуба. Да не си изневерил на марката? :)

Димо gravatar

Димо  •  07 февруари 2010, 17:35 ч

Митко - съгласен съм, че филмът си е комерсиален, но това не пречи да се потопя в емоциите от него :))) Пък че хората ще го забравят - така е...

Не съм изневерил на марката, но изневерих на колата - ходя на работа с колело или пеша. Не карам по 1-2 седмици, вече на два пъти ми пада акумулаторът (и в момента не мога да запаля)... :))))

Ще се видим на някоя среща де, със сигурност ;)

Мартин Пепелджийски gravatar

Мартин Пепелджийски  •  08 февруари 2010, 13:06 ч

Аз лично се впечатлих от начина по който идеите са представени. Достъпно за всеки да ги разбере ;)

Верно, не са нови, може да има и голям процент комерсиалност ... но до масата достигНа послание, което стандартните комуникационни канали по една или друга причина не са разпространили достатъчно.

Фактът, че сега коментираме тук говори за филма повече от коментарите ни :)

miro gravatar

miro  •  10 февруари 2010, 08:24 ч

Гледах филма преди няколко дни и още ме държи носталгията .....по какво ли ....!?!
Филма е една приказка за един приказен свят и народ който живее според законите на майката природа.....,а ние хорта колко много сме се променили и отдалечили ...

Коментирай

Полетата с по-тъмен етикет са задължителни. Email-ът ти няма да бъде публикуван. Писането на кирилица е желателно. Сайтът поддържа граватари.

сайтът е обновен на

(cc) dimodi web.

dimodi web : уебсайт на Димо Димов